//ПОЛЕЗНИ СЪВЕТИ
Различни видове коприна според произход и структура
Коприната е влакно от протеин, което се произвежда от определени ларви на насекоми при образуването на пашкули. Някои видове паяци, пчели, оси и бръмбари също могат да се използват за коприна, но количествата са минимални.
Около 90% от производството на коприна се дължи на отглежданите в плен ларви на вида Bombyx mori, чийто влакна имат триъгълно сечение, което пречупва светлината под различен ъгъл и така се получава нежен блясък. При другите видове, напречното сечение е различно и това предопределя крайния вид на получената тъкан.
При отглеждане в плен се изчаква гъсеницата да образува пашкул и преди да го разкъса, за да излезе, целият пашкул се потапя във вряща вода или се пробива с игла, за да се убие какавидата. Благодарение на това пашкулът може да се разплете като една дълга нишка.
Около 90% от производството на коприна се дължи на отглежданите в плен ларви на вида Bombyx mori, чийто влакна имат триъгълно сечение, което пречупва светлината под различен ъгъл и така се получава нежен блясък. При другите видове, напречното сечение е различно и това предопределя крайния вид на получената тъкан.
При отглеждане в плен се изчаква гъсеницата да образува пашкул и преди да го разкъса, за да излезе, целият пашкул се потапя във вряща вода или се пробива с игла, за да се убие какавидата. Благодарение на това пашкулът може да се разплете като една дълга нишка.
В дивата природата живеят видове, от чиито пашкули също може да се образува коприна, но те не са с толкова еднороден цвят и текстура. Освен това, за да напуснат пашкула какавидите пробиват дупка и така получената нишка е с по-малка дължина. С цел защита, външния слой на пашкула е покрит с по-твърд минерален слой, който пречи на бързото размотаване на нишката коприна.
Най-старата оцеляла до наши дни копринена тъкан е от около 3600 г. пр. н. е. Първоначално копринените тъкани са били само за императорите на Китай, но постепенно се разпространили и в други части от Азия. Заради характерната текстура и блясък, коприната бързо се превръща в ценна луксозна стока, а притежаването ѝ е символ на високо социално положение, богатство и престиж.
В продължение на хилядолетия, императорите на Китай се стремят да запазят в тайна как точно се произвежда коприната. Смята се, че монаси, работещи за император Юстиниан I са първите, които успяват да пренесат копринени буби от Китай с помощта на кухи бастуни около 550-та година. Произведената коприна се използвал за дрехите на императорите и дипломацията, както и бил даряван на важните гости. Въпреки че дълги години Китай, както и азиатските държави държат монопола за най-качествената коприна, постепенно така известния Път на коприната изчезва през XV в.
За да се произведе 1 кг коприна са нужни 3000 броя гъсеници, които изяждат 104 кг листа от черница, преди да образуват пашкули. От 1 брой пашкул може да се произведе фина нишка с дължина около 1 км. За едно традиционно копринено кимоно са нужни 5000 пашкула. По тази причина копринените дрехи били предавани като ценна реликва от поколение на поколение. Днес основните производители на коприна са Китай (54%), Индия (14%), както и Узбекистан, Бразилия, Иран, Тайланд, Виетнам, Северна Корея, Япония и др.
Според исляма на мъжете мюсюлмани е забранено да носят коприна, защото тя е предназначена за женски дрехи. Но съвременната мода повдига въпроси дали е допустимо да се носят копринени вратовръзки, които са типично мъжки аксесоар.
Днес можем да различим десетки тъкани, произведени с помощта на нишки от пашкули. Предимствата на коприната са, че е едно от най-здравите естествени влакна и може да се сравни със стомана. Но от друга страна има гладка и мека, приятна на допир текстура, която не е хлъзгава, за разлика от синтетичните тъкани. Ако обаче бъде оставена дълго на силна слънчева светлина, тъй като е изградена от протеини ще загуби издръжливостта си. Това от своя страна е полезно за рециклиране. Коприната е устойчива на повечето киселини, но хлорната белина може да я разкъса и затова не трябва да се използва.
Приложение на коприната
- ОблеклоЗаради добрата попивателна способност, дрехите от естествена коприна са удобни в топло време, както и по време на физическа активност. По тази причина и днес са любими за традиционни облекла в Индия. Ниската топлопроводимост пък задържа топлината по-близо до кожата в хладните дни. Освен това предпазва от ухапване на мухи и комари, които пробиват другите тъкани. Коприната се използва за изработка на блузи и ризи, рокли, кимона, подплата, бельо, пижами, халати, вратовръзки и всякакъв вид луксозни дрехи.
- Интериорни решенияИзисканият блясък и красивите драперии, правят коприната желана за тапицерии на мебели, стенни облицовки, завеси, килими, покривки за маси, луксозно спално бельо и др.
- МедицинаОще в древна Гърция са се използвали цели пашкули, които се сварявали и без да се извличат нишките се поставяли като вид превръзка на рани. Сами по себе си копринените нишки се използват като конци при хирургични операции още от древността. През последните 30 години се правят различни изследвания с цел използване като биоматериал.
Видове копринени тъкани според произход и структура на плата
Коприна от черница / Mulberry Silk
Около 90% от коприната, произведена днес е от ларвите на специален вид молец, наречен Bombyx mori. Той е опитомен и води началото на бубарството като занаят още от Древен Китай. Тъй като той се храни единствено и само с листа от черница, нишките на пашкулите са изключително еднородни, дълги, изключително здрави и бели. Името на този вид коприна е свързано с вида молец, а не с начина за изтъкаване. Т.е. от по-надолу описаните коприни също може да видим такива от Bombyx mori.
Тъй като целите на пашкула са механична защита на какавидата, регулиране на температурата, предпазване от прах, гъбични и бактериални инфекции, то и нишките, размотани от пашкула и изтъкани в нежна, но здрава коприна съхраняват тези свойства.
Сама по себе си коприната се прави по 2 начина.
В единия пашкулите се сваряват и така се разплитат една дълга и непрекъсната нишка като какавидите вътре умират. Нужни са от 3 до 10 нишки, за да се направи здраво влакно и да се изтъче в плат.
В другия случай се изчаква трансформацията на какавидата, която пробива сама пашкула и го напуска като възрастен молец, готов да продължи жизнения си цикъл като снесе яйца, но в този случай се получава не 1 непрекъсната нишка, а множество по-къси влакна.
Около 90% от коприната, произведена днес е от ларвите на специален вид молец, наречен Bombyx mori. Той е опитомен и води началото на бубарството като занаят още от Древен Китай. Тъй като той се храни единствено и само с листа от черница, нишките на пашкулите са изключително еднородни, дълги, изключително здрави и бели. Името на този вид коприна е свързано с вида молец, а не с начина за изтъкаване. Т.е. от по-надолу описаните коприни също може да видим такива от Bombyx mori.
Тъй като целите на пашкула са механична защита на какавидата, регулиране на температурата, предпазване от прах, гъбични и бактериални инфекции, то и нишките, размотани от пашкула и изтъкани в нежна, но здрава коприна съхраняват тези свойства.
Сама по себе си коприната се прави по 2 начина.
В единия пашкулите се сваряват и така се разплитат една дълга и непрекъсната нишка като какавидите вътре умират. Нужни са от 3 до 10 нишки, за да се направи здраво влакно и да се изтъче в плат.
В другия случай се изчаква трансформацията на какавидата, която пробива сама пашкула и го напуска като възрастен молец, готов да продължи жизнения си цикъл като снесе яйца, но в този случай се получава не 1 непрекъсната нишка, а множество по-къси влакна.
Коприната Mulberry Silk е известна със своята гладка текстура, издръжливост и хипоалергенни свойства. Дългите влакна правят повърхността на изтъкания плат много по-гладка в сравнение с другите естествени тъкани. Имайте предвид, че колкото по-тежка и плътна е копринената тъкан, толкова по-сложно е тъкането и изразходвания основен материал, който оказва значително влияние на крайната цена. Ако се добавят качествени пигменти за боядисване, коприната може да е една от най-скъпите тъкани дори и днес.
Копринен сатениран шифон: Изключително гладък, полупрозрачен и лек, с лек блясък.
Копринен креп шифон: Изработен от естествена коприна. Притежава характерна структура с леко набръчкан ефект и сравнително груба текстура.
Шифон с перлен ефект: Отличава се с деликатен блясък и текстура, която отразява светлината.
Жакардов шифон: Въпреки че повечето видове шифон прозират, този вариант е със значително по-голяма плътност и не е толкова ефирен.
Шифон с ефект хамелеон: Един от най-редките видове. Характеризира се с това, че изглежда по различен начин взависимост от осветлението и гледната точка
Днес шифонът се използва самостоятелно за изработването на цели изделия като блузи, рокли, поли, булчински аксесоари, панделки, шалове, сценични костюми и други. Взависимост от плътността някои от дрехите се нуждаят от хастар.
Шифонът се използва и частично в дрехите под формата на ръкави, яки и различни акценти.
Шифонът се използва и частично в дрехите под формата на ръкави, яки и различни акценти.
Основните предимства на шифона са:
Хипоалергенност - важи главно за естествените влакна като коприна и памук
Дишане на кожата - независимо от използваните влакна, специфичното тъкане на шифона предоставя добро пропускане на въздух и е подходящо за изработка на дрехи за сезон пролет/лято.
Хигроскопичност - абсорбира добре водата.
Мекота - шифонът е нежен и ефирен.
Образува красиви гънки и често се използва за завеси,
Памучният шифон е устойчив на разкъсване.
Дишане на кожата - независимо от използваните влакна, специфичното тъкане на шифона предоставя добро пропускане на въздух и е подходящо за изработка на дрехи за сезон пролет/лято.
Хигроскопичност - абсорбира добре водата.
Мекота - шифонът е нежен и ефирен.
Образува красиви гънки и често се използва за завеси,
Памучният шифон е устойчив на разкъсване.
Основните недостатъци на шифона са:
Трудности при изработката - платовете се плъзгат и разместват по време на шиене. Необработените краища могат лесно да се разнищят.
Шифонът от коприна или вискоза може лесно да се износи и обезцвети, ако се пере на високи температури в пералня. Ако сушите цветните шифонени дрехи и аксесоари на пряка слънчева светлина, те могат да избледнеят.
Коприненият шифон може да загуби форма и да се деформира с течение на времето. Полиестерният и найлоновият шифон са много по-устойчиви.
Шифонът от коприна или вискоза може лесно да се износи и обезцвети, ако се пере на високи температури в пералня. Ако сушите цветните шифонени дрехи и аксесоари на пряка слънчева светлина, те могат да избледнеят.
Коприненият шифон може да загуби форма и да се деформира с течение на времето. Полиестерният и найлоновият шифон са много по-устойчиви.
Как да се грижите за дрехите от шифон?
Това зависи главно от типа на влакното, от което е произведен. Трябва да сте много внимателни към скъпия шифон от естествена коприна. От друга страна шифоните от синтетични материи могат да се перат в пералня и на ръка. За предпочитане обаче са по-ниските температури. Не усуквайте, за да изстискате, за да не деформирате и разкъсате тази деликатна тъкан. Избягвайте сушене на пряка слънчева светлина. Ако решите да гладите шифон, нека да е на възможно най-ниска температура, за да не стопите синтетичните влакна.