Чудният свят на Ефреа
В тази публикация в блога на българския производител на дамски дрехи Efrea ще научите повече за вълната от мериносови овце, вълна от шетландски овце, вълна от млади агънца, вълна от лами алпака, вълна  от викуня, камилска вълна, ангора от специален вид заек, мохер от кози и кашмир от кози..
//ПОЛЕЗНИ СЪВЕТИ

9 екзотични вида вълна

Наскоро в блога разгледахме свойствата на една от най-устойчивите естествени материи - лен, която е изтъкана от влакната на стъблото.

В тази публикация ще предоставим кратка информация за още един вид тъкан с естествен произход - вълната. За разлика от ленените материи, вълнените са с животински произход и напълно различни качества като задържане на топлина, издръжливост и изолация. Естествените нюанси на вълната са разнообразни: кремаво бяло, в кафявата гама, сребристи, черни и пр. Обикновено животинската вълна се състои от 97% протеини и 3% мазнини. Една от характеристиките ѝ е, че за да започне горене са нужни значително по-високи температури в сравнение с някои съвременни синтетични тъкани. Вълнените тъкани не се топят и не капят, овъгляват се бързо като се самозагасят и отделят много по-малко токсични газове и дим, отколкото другите влакна в килимите. По тази причина подовите настилки от естествена вълна се използват в среда с висока степен на безопасност като влакове и самолети. Професионалното облекло на пожарникари и войници също включва именно вълнени дрехи. Вълната поглъща звука много по-добре от други тъкани и затова се използва при обзавеждането на звукозаписни студиа.

Кратка история на вълната

В миналото козината на дивите овце не е съдържала толкова качествена вълна. Въпреки че овцете били опитомени преди 9-11 000 години, археологическите разкопки показват, че подборът на овце за производство на вълна е започнал около 6 000 г. пр. н. е. Най-стария запазен вълнен текстил в Европа е от около 1 500 г. пр. н. е в блато в земите на днешна Дания. В епохата на разцвета на Римската империя дрехите на европейското население били предимно от вълна, лен и кожа, а памукът от далечна Индия бил рядко срещан. Коприната, внесена от Китай била изключително скъпа. В Древна Гърция също се селектирали овце с превъзходно руно, от което се добивала изключително фина вълна. През Средновековието търговията с вълна генерирала сериозни приходи и била двигател на прогреса. Голяма част от цената на вълнените дрехи се определяла от качествата на използваните багрила и крайните довършителни обработки, появили се и тясно специализираните занаятчии. Индустриалната ревюлюция позволила произвеждане на вълнени материи в големи количества и затова в Австралия започнало създаване на специализирани ферми с овце за вълна. След откриването на синтетичните влакна, производството се свило драстично и овцевъдите започнали да отглеждат овцете за месо. Междувременно с масовото навлизане на автоматичните перални във всяко домакинство започнали опитите вълната да се модифицира така, че да може да се пере не само на ръка, но и със наличните перални. В началото на 70-те години започнало обработването на вълната с помощта на киселини или чрез покриване с полимер, което пречи на сплъстяването и свиването и позволява дрехата да се пере в пералня и да се суши със центрофуга.

Видове вълна според козината на животното

Мериносовата вълна се произвежда от специален вид овце. Мерино вълната се характеризира с мекота, тя е гладка на допир и изключително фина.
Мериносове овце за вълна
Вълна от мериносови овце

Произведена е от специален вид домашни овце, които имат изключително мека и фина вълна. Те се селектират и отглеждат чрез специални грижи, които не биха им позволили да оцелеят дълго като овцете за добив на месо или мляко. При мериносовите овце козината расте непрекъснато и трябва да се подрязва поне веднъж годишно. Ако не се острижат, могат да получат претопляне и намалена подвижност. Взависимост от породата, добивът на мериносова вълна е между 3 и 18 кг. годишно.

И днес се разпространяват легенди, как през Средновековието родът на мериносовите овце е създаден в Испания и в продължение на няколко века е държан под строг монопол - износът извън пределите на страната е бил престъпление, което се е наказвало със смърт. Едва през XVIII в. отделни бройки преминават извън пределите на Испания и така са създадени още породи с фина вълна. По време на Наполеоновите войни (1793-1813) са избити много от мериносовите овце в Испания, а отглеждането им процъфтява в Германия, САЩ и Австралия.

Обикновено сме свикнали да мислим за вълната като за груба тъкан, която боде и може да причини сърбеж и алергични реакции. При мериносовата вълна това не е така, защото диаметърът на влакната може да е по-малък от диаметъра на човешката коса (40-75 микрона). 1 микрон е 1/1000 от милиметър. Грубата мериносова вълна е с диаметър 23-24,5 микрона, средната - 21 - 23 микрона, фината - 18,6 - 21 микрона, супер фината - 15-18,5 микрона, а ултра фината - 11,5-15 микрона.

Мерино вълната е мека, гладка на допир и изключително лека. Освен това тя пропуска топлината и изпаренията от тялото и позволява на кожата да диша. В природата всяко влакно от мериносова овча козина има покритие с ланолин, който отблъсква водата през дъждовните месеци и има антибактериално действие. В някои от вълнените дрехи част от ланолина е запазен и затова не е нужно да ги перете след всяко обличане, а просто можете да ги проветрите. Ако решите да ги изперете можете както на ръка без да мачкате и изстисквате с усукване, така и в автоматична пералня с перилен препарат за деликатни тъкани. Най-добре е, ако имате възможност да ги оставите леко влажни върху суха кърпа, която да попие влагата им и да ги обръщате от време на време. Друг вариант е внимателно да ги прострете на въздух и по възможност без пряка слънчева светлина, за да не избеляват.

Погледнати под микроскоп влакната са с вид на плътно навита пружина, която след издърпване възстановява формата си. Вълнените дрехи от мерино се мачкат по-трудно, но ако решите да ги гладите използвайте влажна кърпа, за да избегнете изгаряния.

Влакната имат свойството да се увиват едно в друго и така да образуват топчета, известни като пилинг. Вижте съветите в блога как да се справите с този проблем. След като отстраните топчетата, в един момент те ще спрат да се образуват.

Вълната от шетладски овце се среща в разнообразни цветове - бяло, кафяво, черно, сиво и др.
Шетландски овце за вълна в различни цветове
Вълна от шетландски овце

Това е специална порода овце, които живеят на Шетландските острови в Шотландия, но днес се отглеждат и в други страни главно заради вълната си и по-рядко заради месо и мляко. Характерни са с късата си опашка и това, че са сравнително дребни, но много издръжливи при трудни условия. Те са със запазени примитивни инстинкти за оцеляване и грижите за тях са много по-лесни в сравнение с много култивирани съвременни породи. Козината на шетландските овце е в богата палитра от цветове - светлосиво, бяло, тъмно синкавосиво, светло сиво кафяво, тъмно стоманено сиво, черно, светлокафяво, червеникаво кафяво, медно кафяво, тъмнокафяво и др. В миналото фината и мека вълна от този вид овце не се е оцветявала.

Най-добре е плетените дрехи от тази вълна да се перат с хладка вода и препарат за вълна, по възможност на ръка. Въпреки че може да са с естествения си цвят, водата може да се оцвети от попадането на фини влакна. Важно е да не се усукват и изстискват, както и раздърпват. Сушенето е най-добре да става на равна повърхност върху суха кърпа, която да абсорбира излишната вода.

Първата вълна от млади агънца е много фина, мека и хипоалергенна и не боде.
Малки агънца за вълна Lambswool
Първата вълна от млади агнета (Lambswool)

Агнешката вълна се получава при първото остригване (обикновено до 7- месечна възраст) и е изключително мека, фина и хипоалергенна, но и по-скъпа. Вълната от възрастни овце може да причини дразнене на кожата и сърбеж. Като цяло заради наличието на ланолин, вълната е водоотблъскваща и влагозащитна, тя може да абсорбира вода до 1/3 от теглото си без да се намокри. Като всеки вид вълна и тази от млади агнета е дишаща и поддържа оптимална телесна температура. Заради фината си структура може да се използва за изработването на меки плетива като пуловери и жилетки, шапки, шалове, ръкавици, а също и за одеала, килими и тапицериии на мека мебел.

Мохер е вид фина вълна, произведен от руното на специален вид коза ангора.
Ангорска коза за мохер
Мохер

Това е вид трайна вълна, произведена от руното на ангорската коза. Съставен е предимно от кератин, вид протеин, който се среща и в човешката коса и нокти, но притежава уникални свойства. Въпреки че има люспи като другите видове животинска вълна, мохерът е съвсем различна материя, която е изключително издръжлива и еластична и се отличава с красивия си блясък.

Диаметърът на влакната се увеличава заедно с възрастта на ангорската коза. Тоест при по-младите козлета произведения мохер е по-фин и се използва за деликатни шалове и дрехи, а от по-възрастните се вплита в килими и по-груби материи, предназначени за връхни дрехи. Добиването на мохер обикновено е 2 пъти годишно - през пролетта и есента. От 1 коза могат да бъдат произведени средно 5-8 кг. годишно. Често се използва и като съставка на различни прежди, за да подобри външния вид. Мохерът може лесно да се боядисва и задържа дълго цветовете. Има отлични изолационни свойства, които запазват топлината през зимата, а в същото време през лятото задържа влагата и позволява на кожата да диша. Мачка се сравнително трудно.

Днес влакна от мохер се използват в производството на шалове, шапки, костюми, пуловери, палта, чорапи, както и в килими, тапицерии и различни видове прежди. Тъй като структурата му наподобява фина човешка коса, мохерът се използва и за изработката на перуки и при производството на кукли.

Кашмир е вид вълна, която се произвежда от специален вид кози, които живеят в областта Кашмир в подножието на Хималаите.
Коза кашмир
Кашмир

Това е специален вид вълна, която се получава от определени видове кози, които в началото са живеели в строго ограничената географска зона, наречена Кашмир в долината на Хималаите. Днес този регион е с по-голям периметър и включва части от Индия, Пакистан и Китай. Днес водещите производители са Китай и Монголия.

Най-общо от кашмирената коза се произвежда мека, фина и пухкава вълна. Отново можем да разделим влакната на косъм, който е груб и подкосъм, който е значително по-мек и пухкав и се използва за производството на дрехи. Добивът на кашмир може да се получи по естествен път като се събира козината при линеето през пролетта или козите да се остригват в подходящ период. След отстраняване на животинските мазнини, мръсотия и груби косми от руното, от 1 коза могат да се получат средно 150 грама фин кашмир, който може да се използва за дрехи и аксесоари.

Въпреки че стотици години се използва в Азия, кашмирът, най-често под формата на фино изплетен шал, става популярен в Европа през XIX в.

Тъй като вълната кашмир е скъпа, някои прежди и дрехи се рекламират като кашмирени, а същевременно съдържат минимални или нулеви влакна от този вид.

Чистият кашмир може да се боядисва и преде в прежди, от които да се произведат пуловери, рокли, шапки, ръкавици, чорапи и други. Влакната кашмир могат да се изтъкат в материи, от които след разкрояване и ушиване да се получат палта, якета, панталони, пижами, шалове, одеала и др.

Производството на вълна от кашмирени кози получава остри критики заради вредното въздействие върху околната среда, пряк резултат от отглеждането на стадата. Козите унищожават растенията, които ядат като ги издърпват нагоре и изкореняват. Освен това имат остри копита, които стъпкват и допълнително причиняват изчезване на растителността. В последните години след изчезването на големи количества пасища, пастирите в Монголия са съветвани да отглеждат якове или камили за сметка на кашмирени кози, тъй като и вълната от тези животни е ценна, но въздействието им върху пасищата е много по-малко.

Камилската вълна е фина, мека и обикновено не се боядисва и може да се намери в естествени златисти нюанси.
Бактрийска камила в степите на Монголия
Камилска вълна

Става дума за вълна от специален вид камили, които живеят в цяла Азия от Източна Турция и Китай, та чак до Сибир. Сред най-големите производители са Монголия, Тибет, Афганистан, Иран, Русия, Китай, а през последните години Нова Зеландия и Австралия.

Носенето на дрехи от камилска вълна се споменава още в Библията и традиционно се е използвала за палатки, килими и наметала на берберите, тъй като високите термостатични свойства осигуряват изолация. В Европа дрехи от чиста камилска вълна се използват от XVII в, а през XIX в. е направена смес от овча и камилска вълна.

Вълната, произведена от козината на камилата е топла, много фина и с естествен златистокафяв цвят. Тъй като е скъпа, често се смесва с други видове вълна, които са по-евтини. По-меките влакна на подкосъма се използват за облекло, а самия косъм за производство на килими и тапицерии.

И докато за производството на някои от другите видове вълна има петиции за по-хуманно отношение към животните, то при камилите се събира козината, която пада по естествен път чрез линеене през пролетта. Всяка камила може да даде около 2,5 кг годишно. Въпреки че повечето влакна са оставени в естествени златисти нюанси, те могат да бъдат боядисани по същия начин като останалите видове вълна.

В днешно време фината вълна от подкосъм се използва за производство на палта, пуловери, шалове, шапки, бельо и чорапи. Камилската вълна е напълно биоразградима и не замърсява околната среда при изхвърляне.

Вълната от лами алпака се среща в различни цветове.
Лами Алпака
Вълна от лами Алпака

Родината на този вид лами е Южна Америка, където козината им е използвана за производството на характерните наметки тип пончо и декоративни одеала още преди около 5000 години в земите на днешните Еквадор, Перу, Чили, Боливия и северозападната част на Аржентина. Има 2 основни вида лами, чийто влакна са подходящи за тъкане. Едната вълна е по-дебела и се използва за изплитане. Въпреки че наподобява овчата вълна, тя е по-топла, не боде и не съдържа масла като ланолин, което я прави хипоалергенна. Освен това не задържа вода, добър топлоизолатор е и дори намокрена може да предпазва от вредните UV лъчи.

Другият вид вълна от лами е около 10% от общото количество и наподобява коприната. В миналото дрехите от този вид са били подходящи за висшите владетели и жреци от епохата на инките.

През последните десетилетия ламите се отглеждат и в САЩ, Австралия и Нова Зеландия с цел производство на вълна. Тя намира приложение е изработката на шапки, ръкавици без пръсти, шалове, чорапи, стелки, пуловери, якета, както и спортни екипи.

Влакната на ламите са подобни на овцете по структура, но са значително по-меки заради по-гладката повърхност.

Използването на смес от вълна на лами и мериносови овце може да намали цената на крайния продукт, тъй като тъканите от 100% вълна алпака от лами са много по-скъпи. Козината на ламите е в 22 естествени нюанса като се започне през бяло, кафяво, охра, сребристо сиво, синьо-черно, кафяво-черно, розово-сиво и пр. Въпреки това най-предпочитани са белите влакна, които по-късно могат да бъдат боядисани с естествени или синтетични багрила.

Вълната от викуня е изключително рядко срещана, скъпа и се продава със специални сертификати.
Викуня - национално животно на Перу
Вълна от викуня

Животното е вид роднина на ламите и принадлежи към семейството на камилите. Живее на големи надморски височини от 3200 до 4800 м в Андите, където през деня е топло, но нощите са изключително студени. Именно дебелата, но мека козина на викунята помага на животното да преживее драстичните температурни разлики. В епохата на инките, фината вълна от викуня се е използвала единствено за членовете на кралското семейство, защото животното може да се стриже само 1 път на 3 години и трябва да бъде уловено в дивата природа.

Вълната от викуня е известна с топлината и фините влакна. Използва се основно за изработката на чорапи, пуловери, шалове, палта, одеала и др. Тъй като влакното е чувствително към химическа обработка най-често се оставя в естествените си цветове. В миналото е имало строги забрани за каквото и да е посегателство над тези животни, но след значителното увеличаване на броя им, днес може да се произвеждат дрехи с вълна от викуня. Те трябва да имат специален етикет, който гарантира, че животното е хванато, остригано докато е живо и след това върнато в дивата природа, както и че не може да се лови и стриже през следващите 2 години. Днес викунята е национално животно на Перу и присъства в герба.

Ангорската вълна е от от специален вид заек, ангорски заек и може да се намери най-често в бяло.
Ангорски заек, който се използва за вълна
Вълна от ангорски зайци

Тя е изключително мека, пухкава и има свойството да задържа топлината. Влакната са крехки и затова ангорската вълна се комбинира с по-здрави нишки.

Едно от основните предимства е, че зайците са различни като вид от най-често срещаните животни, които са използвани за вълна и това може да намали риска от развитието на алергии и сърбеж. Днес има поне 11 различни породи ангорски заек, които имат различни характеристики и количество вълна. Цветовете на козината варират от бяло, жълтокафяво, сиво и кафяво до черно. Средно за 1 месец козината нараства с около 3 см, а трябва да се подстригва на 3 - 4 месеца. Неподстриганата козина може да се сплете и сплъсти, а поглъщането на големи количества от зайците е смъртоносно. Най-качествената вълна е от гърба на заека. Второ качество е от врата и долната част на тялото и може да съдържа следи от растения. Трето качество е от седалището и краката. Четвърто качество вълна не се използва за дрехи, а като суровина за изграждане на гнезда на птици.

Вижте още полезни съвети от блога на Efrea

Абонирай се за нашия блог

E-mail адресът Ви няма да бъде споделен с никого!
С натискането на бутона Вие се съгласявате с нашата GDPR политика.